Кафенето на Карън

Идеята,която организирали Брук и Пейтън за първия мач на Рейвън беше чудесна и голямо вълнение обхвана Майкъл,но поради не достатъчната активност на останалите и безоотговорното им отоношение беше напът таи среща да се разпадне.Лично той я очакваше отдавна,все пак наскоро беше избран да влезе в отбора и нямаше търпение да покаже на какво е способен.Момечто беше в ужасно настроение и когато влезе в кафето на Карън,без да иска се блъсна в едно момче,погледна го и яростно му извика:
-Гледай къде вървиш,следващият път няма да ти се размине!
Без да погледне уплашеното дете,отиде към една от масите и се стовари с трясък.Видя,че хората наоколо и г-жа Карън го гледат,но той се направи че не ги вижда и зачака някой бунак да му вземе поръчката.
След млако едно то момичета дойде предпазливо при него,но Майкъл хич не я погледан и набързо си поръча топло кафе и кифлички с шоколад.Докато чакаше да ги донесат,мислите му все повече се спираха върху бавнана органзация на мача и това му идваше в повече.

Вече ми беш омръзнало от цялата тази апатия. С Брук бяхме направили опит да организираме първия мач на Рейвънс,като главни мажоретки,но все още имаше липса на интерес.
Реших да отида до кафенето на Карън. Тя винаги имаше добър съвет за такива ситуации.
Вътре се натъкнах на Майкъл,който не изглеждаше много очарован.Отидох дон него:
-Хей,Майкъл..
Той вдигна глава от кифличките.

Никога не беше в такова ужасно настроение,винаги гледаше да е усмихнат и ведър,обаче разочорованието му беше огромно и за малко не събори една чиния с кифлички на масата,която беше поръчал,но разбираше не му се ядеше.
Чак сега вдигна глава и видя Пейтън,каква приятан изненада,откога не я беше виждал,поне тя щеше да му прави компания за малко.
-Заповядай,ако искаш присъедини се към мен!-покани я той и посочи едно място да седне.
-Благодаря,много мило-отвърна тя и седна,побърза да вземе менюто и да си поръча нещо за хапване,но той се досещаше защо беше дошла тук.
-Имаш ли вести от Брук?-попита ядно той и не можа да сдържи гнева си,който изпитваше в момента и ако види сега нейната дружка,щеше доста да й се поскара за тази несериозна работа покрай мача.

Свих рамене:
-Сигурно пак спори с Уаити. Тя иска да й разрешат да разлепи плакати,но аз си мисля,че е безмислено. Няма никакъв интерес от страна на учениците. Мислим да търсим нови.
По лицето му беше изписано какво си мислеше. Беше много ядосан,но нито Брук,нито аз можехме да направим нещо при положение,че само трима - четирима са се записали. Все пак не можехме да принудим никои да дойде.

Момечто я изслуша мълчолшвж,знаеше че е права и те с Брук нямат никакви вина за тази беозоотговорнст и липса на всякаква активност на някой хора,но все още не можеше да се примири с това,че всичко отиде на майната си и цялата организация се провали.
Набръзо сдъвка две кифли и като мълча още известно време,строго я погледна:
-Вече няма никакъв смисъл за това,да го оставим,обаче ако от другите се появи добре ще го науча аз-гласът му заплашително провуча в кафенето и трябваше малко да се успокои.А ти,какво правиш тука,ад не идваш при госпожа Карън за някоъ съвет или пък помощ?