Re: Кафенето на Карън

by **НеЛ...хАтАуЕй** Сря Авг 04, 2010 1:39 pm

Колкото бях изумена, толкова и знаех, че това е точно в негов стил. Това го бях изживяла и не исках да се случи отново. Нямаше да го понеса отново. Той е постъпвал ужасно и едва ли би спрял сега, но няма да му позволя да ме превърне в още по-голяма развалина от това което съм.
- Поне обясни ли ти защо си тръгва? - попитах Розабел, но тя поклати глава.
- Не го видях повече, освен на един купон с някаква друга. Тогава разбрах ситуацията. И не го бях виждала до преди няколко минути. - личеше колко бе голяма болката й по погледа.
- Виж, съжалявам за това което се е случило, но аз знаех какви ще са последвията и... както виждаш той си тръгна. Няма го. - тя поклати глава.
- Знам, но искам да знаеш. Не искам да страдат като мен. Кристиан живее от лъжите си. Никога не е бил раличен и никога няма да бъде. - знаех това.
- Сигурна съм в това.

by **Розабел Хелтън** Сря Авг 04, 2010 2:08 pm

Малко се изненадах от реакцията й. Всяка на нейно място би избухнала, но тя се съгласи с казаното. Потвърди думите ми.
-Розабел- извика Хейли от бара. Кимнах й и се обърнах към Нел.
-Благодаря че ме изслуша.
-Не аз ти благодаря - усмихна се леко и се изправи.– Сега имам по ясна представа за него.– усещах болката в думите й.– Искаш ли да излезем някои път. Не съм пазарувала отдавна, а и трябва да ти върна услугата.
-Това не беше услуга- заклатих глава и се загледах в пода,– а просто задължение.– Хейли ме повика за втори път, затова побързах да отговоря и на другия въпрос.– Но бих се радвала да се помотая из града. От скоро съм тук и все още не съм обиколила магазините.
Тя се засмя и излезе от заведението, а аз заех мястото си зад бара.

by **Аксел Нойройтер** Съб Авг 07, 2010 12:45 pm

Аксел реши че това заведение е подходящо за двата вкуса на Аксел и Фифи.Пътят от игрището до тук не беше дълък само около 10 минути.Кафето бе доста малко имаше само 6 маси.Отвътре беше жълто, уютно и приятно.Аксел отиде и си пороръча една фанта Лимон, а Ванеса си поръча нещо от сорта на салата.Момчето седна на маса където имаше пепелник и логично момичето го попита дали пуши разбирасе Аксел отговори не и добави:-аз спортувам, а и старото ми гадже нехаресваше да пуша и покрай нея ги спрях, е не че съм пушил много една-две седмици.

by **Ванеса Уолф** Съб Авг 07, 2010 1:16 pm

- Аха, ясно. - кимнах леко. - Аз не си падам по цигарите, по принцип преди пушех, но просто ей така в компания, след това ги отказах и не съм палила сигурно от 3 години. - усмихнах се.
Изрично бях казала, че не искам пилшеки късчета в салатата си, но явно прадавачката не беше разбрала. Сложих ги на салфетка и ги дадох на Палачинка, която им се зарадва доста.
- Учиш ли? - обърнах се към Аксел с въпрос.

by **Аксел Нойройтер** Съб Авг 07, 2010 1:24 pm

-Мхм.В Бремен бях ученик на годината два пъти, но това беше понеже съм волейболна суперзвезда или бях.Немога да свикна с това.В предишния ми град всички ме познаваха, а тук познавам само теб.-отговори Аксел.Момичето незнаеше какво да направи за да го утеши, но Поничка знаеше.Тя се хвърли на краката му и започна да го ублизва и изведнъж се появи усмивка по лицето на Аксел.
-Ти нали щеше да ядеш хамбургер?-попита дружелюбно Фифи.
-Попринцип в моя град, бифшия така се кани момиче на вечеря.Аз попринцип не си падам по нездравословни храни, све пак съм спортист, който в най-блиско време ще трябва да прави проби за влизаме в баскетболния отбор.А ти случайно да си мажоретка?-попита заинтересоване Алекс.

by **Ванеса Уолф** Съб Авг 07, 2010 1:32 pm

- Абсолютно. - отговорих му и се усмихнах. - Порбвах се за състава и влязох, обичам да се занимавам с танци. - кимнах леко. - Обаче ме привлякоха униформите и шарените понпони. Естествено и тичащите в екипчета момчета по терена. - засмях се.
- Хей...мога да съм твоята мажоретка? - повдигнах вежда. - Ако ме слушаш ще викам само за теб. - казах закачливо.

by **Аксел Нойройтер** Съб Авг 07, 2010 1:38 pm

-С удоволствие, но има едно 'но' все още не съм приет в отбора.-каза Аксел и се замисли дали наистина ще го приемата, защото ако не го приемат с него е свършено.В смисъл че в Три Хил няма други спортове и ако се провали в баскетбола, то той ще трябва да приключи със спорта.
-А доколокото разбрах си тренирал волейбол и ако не ме лъже интоицията ми то ти имаш големи шансове.-каза загрижено Фифи.
-Ето това е моята мъжоретка.-каза Алекс и двамата избухнаха в смях, дори и кучето изръмжа нещо.

by **Ванеса Уолф** Съб Авг 07, 2010 1:53 pm

- Това ми е работата. - казах през смях. - Виждаш ли, получаваш от своята мажоретка само подкрепа...а като те приемат, обещавам на мачовете да викам само за теб. - казах му и кимнах лекичко, сякаш да потвърдя казаното.
- Добре, разкажи ми нещо повече за теб. - полюбопитствах. - До колкото разбрах от казаното до тук си от Бремен? И си тренирал волейбол? Друго?

by **Аксел Нойройтер** Съб Авг 07, 2010 1:58 pm

-Друго, друго има сестра.Тя е моят идол за успял човек.Модел на сопствена линия дрехи казва се Черил Нойройтер, а модната и линия е "Черилката".Много и се радвам, а и тя винаги ми помага, особено с момичетата.-каза Алекс и се усмихна.През това време испи фантата си и добави-Искаш ли нещо за пиене?
-Миии може, един сок от касис(не съм сигурен да ли обичаш).-каза Фифи.Аксел отиде до бара и поръча една Кола Лайт и един сок касис на куинс.
-Какво пише-бързо попита момчето, а момичето каза:

by **Ванеса Уолф** Съб Авг 07, 2010 2:15 pm

Отворих сока и погледнах капачката за да отговоря на Аксел.
- Глътка, втора и ще се влюбиш. - прочетох на глас и се усмихнах. - Обичам ги тези капачки, винаги има нещо интересно и ме карат да се усмивкам. - засмях се и оставих капачката на масата, а след това отпих от сока.
Обичах касиса, въпреки че беше леко кисел.
- Сам ли си в Трий Хил? - попитах го.

by **Аксел Нойройтер** Съб Авг 07, 2010 2:21 pm

-Не със сестра ми съм тук.-каза Аксел.
-Ехе сестра ти е ...-започна Фифи, но бе прекъсната.Някой се обади на Алекс по телефона.
-Извинявай, но трябва да тръгвам сестра ми има добри новини и каза спешно да се прибера.Надявам се да не са като последните, защото последния път когато имаше добри новини ми се перместихме тук, а на мен ми е приятно тук и неискам да се местя,а и все пак трябва да чакам втората глътка.-каза Аксел бързайки-извинявай че така стана, но ще се реванширам.

Спирам Рп-то защото утре трябва да ставам в 4:30 че ще хода на море и все пак ми беше доста приятно!!!

by **Ванеса Уолф** Съб Авг 07, 2010 2:25 pm

- Спокойно, върви. - казах му. - И без това трябва да се прибирам, защото нашите ще ме търсят. - извъртях очи.
- Върви и после ще чакам да ми кажеш хубавите новини...пък и втората глътка. - добавих многозначително несваляйки усмивката от лицето си. - А и искам да се реваншираш. - добавих и се засмях леко.
Аксел тръгна, а след няколко минути с Поничка също излязохме от кафето и се насочих към вкъщи.

п.п. окей чао и приятно моренце

by **Джейсън Блек** Сря Сеп 01, 2010 11:02 am

Двамата с Мия влязохме в кафето.Седнахме на бара и започнахме да раглеждаме менюто.
-Добре избери си каквото искаш аз ще черпя!Не не приемам възражения този път.-казах аз и се засмях.
Вече бях готов и чаках Мия да си поръча нещо за ядене.Докато чакахме да ни опслужат аз я попитах.
-В гимназията ли учиш?

by **Мия Каталано** Сря Сеп 01, 2010 4:45 pm

Настаних се по-удобно на стола си и запалих цигара.
- Нали не възразяваш? - джейсън кимна и аз продължих. - Да, уча в гимназията. Но не съм те виждала. От кога си в града?
Сервитьорката ни донесе поръчката и аз й благодарих.

by **Джейсън Блек** Сря Сеп 01, 2010 10:48 pm

-Ами от седмица може би.-казах аз като сбърчих чело да си спомня на коя дата се преместих.
В продължение на минута гледах Мия как яде,но после се усазнах и се върнах към моята чиния.Стомахът ми пак се обади сякъш мина трамвай й аз се заех с хамбургера си.
-Тази година ще съм абитуриент.-съобщих радостно.-Ти имаш ли някакви планове за колеж?-попитах я

by **Мия Каталано** Чет Сеп 02, 2010 10:21 am

- Мисля си за Принстън. Или за Джулиард. - бях отличничка по литература, но пеех много хубаво, а и свирех на китара, за това в академията за музикални изкуства сигурно щяха да ме приемат. Все още не бях решила, кое от двете места ще ми пасне по-добре. - Мисля, че ще ме приемат и на двете места, но още се колебая къде да отида. Ами ти? Какво смяташ да правиш? На мен винаги ми се е искало да направя нещо по-значимо с живота си. - повдигнах рамене и отхапах от хамбургера си.

by **Джейсън Блек** Пет Сеп 03, 2010 7:13 am

Когато Мия ме попита това едвам не се задавих.Погледнах я уплашено и заговорих.
-Ами моята мечта е да свиря в група и да правя турнета,но мен никой не пита.А задължинието ми е да вляза в Дартмут и да наследя компанията.Това иска баща ми и няма отърване.Макар,че ми харесва повече Джулиард.-казах аз и изядох и последната хапка от хамбургера.
-Един спрайт моля!-поръчах си
-Каква музика харесваш?

by **Мия Каталано** Пет Сеп 03, 2010 10:25 am

- Всякаква. Но най-много ми допада тази, която е писана от сърце. Дори съм посвещавала песен, но след това не я изсвирих никога повече. - замислих се за предишното му изречение и казах :
- Баща ми винаги ме съветваше да следвам мечтите си. Но той отдавна не ме напътства, за това следвам сърцето си. Съветвам те да не следваш мечтите на баща си, а твоите собствени. - казах аз и намигнах на Джейсън.

by **Джейсън Блек** Пет Сеп 03, 2010 10:54 pm

-Де да беше толкова лесно...Когато почина майка ми,когато се видяхме с нея за последен път тя ми каза или по скоро заръча да не се отделям от баща ми.-спомних си този ден.Бях й обещал,защото мислех,че така ще се съживи,но тогава бях малък хлапак.
-А какво е станало с баща ти?-попитах аз и сложих на лицето си фълшивата усмивка.

by **Мия Каталано** Сря Сеп 08, 2010 5:01 am

- Ами, с майка ми се разведоха и той замина. Работата му е такава, че постоянно пътува. Винаги ми праща подарък за всеки един празник, но не на всеки празник го виждам. Все пак винаги следвам съветите му, защото приличам на него. С майка ми се карам доста, тя също ходи по командировки. И с двамата се засичам рядко за това съм свикнала да се оправям сама. - казах аз и се усмихнах. Представих историята възможно най-кратко и ясно, без да лъжа за нищо.

by **Джейсън Блек** Пет Сеп 10, 2010 3:43 am

-Гадно е да си само с един родетел.И аз не се разбирам с баща ми.Преди постояно се карахме,но сега няма кога,защото е зает.-направих иронична усмивка.
-Жалко само,че изпраща други да ме наглеждт.Сякъш съм син на президента,че след мен трябва да тичат няколко мутри.-огледах се през прозореца и забелязах черната кола.Същия номер...да бяха го сменили поне,глупаци.
-Иска ми се по-бързо да отиде в колеж.

by **Мия Каталано** Пет Сеп 10, 2010 4:37 am

- Аз исках да отида в колеж за да бъда самостоятелна или просто за да се махна от тук. Но се научих да се оправям и преди да му дойде времето да кандидатствам. Проблемът ми за разнообразието обаче си остана. Въпреки че успявам да работя, уча и излизам с приятели все нещо не ми достига и умирам от скука. - абсурдно беше, че без да имам свободно време пак ми беше скучно, но си беше така. - Въпреки че в Трик винаги се случва нещо интересно. - засмях се.
- А колкото до баща ти, може би все още не иска да повярва, че си пораснал и вече не зависиш от него. - повдигнах рамене. Биваше ме да давам съвети на другите, а аз сама не знаех какво искам. Отново се сетих за Чейс, който сякаш потъна в дън земя. Кръвта ми кипна и стиснах ръцете си в юмруци.

by **Елена Мурати** Съб Сеп 18, 2010 7:01 am

При Елена флиртовете ставаха за броени секунди.С тази външност и поведение,как ли нямаше да стават..
С Аксел влязоха в кафенето.Изглеждаше добре.Е,не беше като някое френско кафене,но си беше супер.Седнаха на една маса до прозореца.В същият момент,в който седнаха навън започна да влаи и гърми.Стана студено,но за щастие в кафето беше топло и доста уютно.Аксел явно беше разбрал какво правеше Елена и нямаше нищо против,дори напротив,той даже я подпомагаше.
-Как е тук?Имам предвид в Трий Хил..-попита,но не я интересуваше особенно.Скръсти грациозно крака и се облегна назад.Погледна Аксел предизвикателно и зачака отговорът му.

by **Аксел Нойройтер** Съб Сеп 18, 2010 7:07 am

Аксел усещаше че между тях прелитат искри даже бяха доста големи и им викаха светкавици.Той усещаше че момиче го харесва и това го надъха още повече.
-Тук е доста добре, поне според мен.-отговори момчето без да разбере какво е казал защото гледаше право в очите на момичето.Изведнъж се отвори врата и влезе продавач на цветя.Аксел се зачуди дали да купи, защото цветята бяха мокри и не бяха от най-хубавите, но нали си беше романтик, стана купи една-кошница и отиде отново до масата където седяха.-Не са от най-хубави, но се надявам това че са от сърце и това че са около 20 да компенсира този факт.

by **Елена Мурати** Съб Сеп 18, 2010 9:52 am

-Супер са!-каза Елена и се усмихна на Аксел.Кусукосият сладур наистина й харесваше.Реши,че не може само да флиртува,ами трябва и да попита нещо,преди да завършат в тоалетната целувайки се стрстно,както ставаше в повечето случаи.
-Баскетболист ли си?-попита го изведнъж.Обичаше баскетболистите,а и нали си беше мажоретка,е не съвсем,преди беше,сега на ново място,трябваше пак да се явява на пробите,но се надяваше,че ще успее.

by Sponsored content