Малките тъмни улички

Това са малките тъмни улички на Трии Хил и въпреки,че градът е спокоен никога не е безопасно да вървиш сам по тях,особено през нощта.

Няколко часа по-късно плюс още няколко чаши уиски. И ужасната болка пронизваща цялото ми тяло. Би трябвало да знам, че Конър е боклук и не играе честно, но не това ме притесняваше в момента. Кръвта се стичаше по лицето ми. Долната ми устна беше цепната, а болката в ребрата не ми говореше за нищо хубаво. Изправих се от студената земя и тръгнах към апартамента, в който бях отседнал. Конър щеше да си плати за това, но сега трябваше да промия раните си. Вървях бавно, когато се блъснах в някой и той изкрещя. Бързо поставих ръка на устата й, да беше жена можех да позная по парфюма, който носеше.-Спокойно, няма да те нараня. Просто не викай. Става ли?

Докато вървях с бърза крачка през тъмните улици, изведнъж някой се блъсна в мен с голяма сила. Изпищях от страх, а човекът пред мен вонеше на алкохол. Щом погледнах нагоре ахнах. Това беше онзи от Трик! -
- Само не викай! Става ли? - аз кимнах и той махна ръка от устата ми.
- За бога ти кървиш! Какво е станало? - веднага започнах да оглеждам раните. Не ми пукаше, че не го познавам. Просто исках да му помогна.
- Мъжът ме погледна учуден, но след малко лицето му се изкриви в гримаса, която предвещаваше болка и аз веднага изстрелях: - Ела с мен вкъщи. Няма никой, а трябва някой да промие раните ти.
- Няма да тръгна с непозната никъде. - аз повдигнах вежди и отговорих.
- И аз не бих прибрала вкъщи такъв като теб, но няма и да те оставя тук. - Онзи ме погледна, замисли се за момент и въздъхна:
- Добре. Но само, за да ми промиеш раните! - а той какво очакваше? Този си е задник дори когато е пребит.

Не исках да става така. Не исках да го отблъсвам така. Може би той наистина ме мисли просто за едно малко дете. Ами ако не съм постъпила правилно? Ако не трябваше да го отблъсвам така? Имам много въпроси, но съм сигурна, че след днешната случка той никога вече няма да иска да ме срещне. Вървях към вкъщи и се измъчвах. Защо някакъв непознат влиза в живота ми туко така и вече е толкова важен за мен? Не е редно. Розабел не е вървяла по добър път когато го е срещнала, но явно сега вече не е в това състояние. Познавам когато хората ме лъжат, но нейната болка беше истинска. Разтърсих глава отчаяно, защото не исках повече да мисля за Кристиан и случилото се между нас.