Къщата на Брук Дейвис.

Люк не искаше да е нелюбезен и веднага хвана нежно ръката на другото момиче(Пейтън) и целуна лекичко ръката й:
-Люк Майсън!-продума той,сякаш винаги е знаел как ще се развият нещата.Той се застоя за миг без да продума и пак започна да бъбри.-Е дами ще можете ли да ми покажете този прекрасен дом?Бих искал да го разгледам!-след което зачака рекциите на домакина и приятелката й.

-Разбира се..-каза Брук въпреки,че изглеждаше малко изненадана от това желание..нали все пак бяхме на купон.
Двамата изчезнаха,а аз се заговорих с Хейли:
-Е кажи ми нещо повече за теб.
Тя започна да ми разказва за Лукас,за сестрите й и други интересни неща за нея,но след малко Брук и Люк се върнаха.

-Ами моето семейство не е много обикновено Пейтън..-разсмях се..- Родителите и сестрите ми винаги са били като децата в къщата докато аз,най-малката, винаги съм се грижела за тях..Сега сестрите ми са в колеж, а нешите отидоха на пътешествие..Като цяло по-голямата част от времето съм сама...Лукас и Керън са моето семейство от години..Трудно ми е да си представя живота без Люк и музиката му...Или пък без остроумните му съвети,които понякога просто ме побъркват..Керън винаги ми е била като майка..
Тъкмо бях приключила разказа си когато Брук се върна с новото момче..Усетих се че не съм му се представила и подадох ръка..
-Аз съм Хейли Джеймс приятно ми е..

Люк Майсън!-представих се той,като отново елегатно целуна ръката на новото момиче с което се запозна.После погледна в чашата си преди да отпие,но забеляза,че е празна:
-Иска ли някой нещо за пиене?-попита очтиво Люк,чакайки отговор.

Всичко се успокои около онова момче Майкъл и всички започнаха да се забавляват отново. Видях Брук заедно с Пейтън, едно момиче което ми беше познато и някакъв тип с глупава усмивка на лицето. Взех една чаша с уиски и тих се наместих зад Брук и я обгърнах с ръце. Тя ме погледна стреснато и извика:
- Нейтън Скот, голям си тъпанар! Изплаши ме! - тя се изсмя и аз я целунах по бузата, но тя побърза да извърне глава и от закачка се превърна в страстна целувка.

Неочаквано и страхотно.Това бяха думите,които първи се появиха в главата ми след целувката с Нейтън.
Не,че не бяхме флиртували цяла вечер,но все пак.Погледнах го и весело казах:
-Този тъпанар,който преди малко си напъха езика в сливиците ми е великия - при тази дума се усмихнах леко - капитан на баскетболния отбор на гимазния Трии Хил - Нейтън Скот.
Това го казах за новото момче - Люк.

На Люк сякаш не му пукаше особено и не бе впечатлен от станалото.Той погледна "звездата" и след секунда размисъл промърмори:
-Е...аз съм Люк,Люк Майсън.-като му подаде ръка гледайки го в очите.

Аз се ухилих на онзи и казах с усмивка в гласа:
- Аха. Нейтън Скот. - обърнах се към Брук и прошепнах в ухото й:На този май много не му допадам. - тя се смръщи и се обърна към Пейтън която говореше с онова така познато момиче.

Времето минаваше неусетно. От много време не се бях забавлявала така. След толкова време, което прекарах на дансига, реших, че имам нужда от питие. Да щях да свикна в този град. Всъщност честно казано не беше много по-различно от родният ми дом.

Майкъл се чустваше ужаснно и не знаеше как погледен останалите след всичко случилото се.Никога преди това не се беше напивал,пък и не обичаше алкохола.Беше на път да се разплаче,затова че вероятно е станал за посмешище и родителите му ще научат за това.
В изблик на ярост взе една чаша и я хвърли на посоки,като за малко не удари непознатото момче,окето приди малко пристигна.
Беше благодарен на Рейчъл,Брук и Нел,че му помогнаха да се съвземе,явно не му понасяше на алкохол.
-Хей,Майкъл-извика уплашена Рийчъл,щом чу звукът от строшената чаша.Какво стана?
-Съжалявам за това,просто се ядосха,че така се олях като свиня пред всички-каза той от очите му потекоха сълзи.
-Недей да говориш така-обади се Нел и го прегърна.Никой не ти мисли,за пияница и лошо момче,просто това ти е за първи и последен път.
-Убедена съм,че няма да пише занаперд,защото бях ужасена,когато видях на пода-добави Рейч,която още не беше се съвзела след станалото.
Майкъл вече идавше на себе си,но тези пристъпи все още го владееха и продължи да плачи,порсот искаше всичко да си излее.

Седях все так прегърнала Майкъл, който тихо и почти незабележимо плачеше. С него станахме приятели доста бързо, но аз се радвам на това приятелство. Бих подкрепила Майкъл ако има нужда. Рейчъл седеше отстрани и го гледаше състрадателно, а аз вече имах чувството, че не сме на купон, а сме само ние тримата ж празен хол и като чели това се усещаше не само от мен.

Приближих се до Майкъл.Тихо и усмихнато казах:
-Няма нищо,Майк.Искаш ли да те изпратя до вас?
Усмихнах му се и го погалих,нежно по бузата.

Осъзнаваше,че е малко неловко да седи на дивана и да плаче,обаче като го правеше се чустваше по-добре и му олекваше-Компанията на Рейчъл и Нел му се отразяваше много добре и постепенно вече се оправяше.
-Много съжалявам за Брук и дано да ме извини,но мисля,че е по-добре да се прибера вкъщи-каза момчето и си избърса лицето.Ще се радвам,ако ме придружите до вкъщи и двете,ако не сте заети случайно.

Сред цялата шумотевица се откъснах за малко от всички,защото видях,че Майкъл е доста разтроен:
-Хей,след малко се връщам.
Отидох при Майкъл ,Рейчъл и Нел и приятелски попитах:
-Хей,Майк,добре ли си?Виж няма нищо,на всеки се случва.

Щом видя Брук,момчето се помъчи да изглежда по-весеб и да не показва,че е разстроен от случилото си.Не искаше да разваля цялата работа,която бе хвърлила Брук и затова каза:
-Добре съм,благодаря ти за за грижеността ти.Просто не искам да останеш с впечатлението,че съм привърженик на алкохола или нещо подобно-отвърна Майкъл и се почуства доста неловко от цялата работа.

Двете с Пейтън само се усмихвахме и гледахме как Брук и Нейтън се отдалечават..Когато бяхме съгурни че не ни чуват се разсмяхме..
-Видя ли ги..Брук Дейвис и Нейтън Скот...Ще си е цяло събитие ако издържат повече от месец заедно -каза Пейтън ..
-Изглеждат сладки..-отвърнах аз..
Започнах да оглеждам и видях Лукас..Най-накрая се появи..
-Ела Пейтън..
Тръгнах към него,но имах чувството че е път с препятствия..Тим лежеше на земята,момчетата играеха на някаква игра..Изобщо не можеше да се разбере кой кой е..
-Хей..Люк..Мислех че няма да дойдеш..-отидох и прегърнах най-добрия си приятел..

-Чесно казано и аз незнаех..Реших го в последния момент..Пък и е доста забавно..Двете с Пейтън си говорихме доста..Е и с домакинята си говорихме,но нея я открадна Нейтън...Ти как така реши да дойдеш?И познаваш Пейтън нали?
Тримата тръгнахме към най-близкото канапе и се настанихме там..

-Радвам се че дойде..Купоните ба Брук са забани,но като имаш малко повече познати е по-добре..Забелязал ли си че има страшно много нови хора в Трий Хил?-Люк кимна..
-И нови двойки-каза Пейтън и се засмя..Малко след нея и аз се смеех а Люк ни гледаше леко неразбиращо..
-Ооо..Люк преди малко ти казах че Брук и Нейтън са заедно..забрави ли вече?

-Охх..Лукас кога ще разбереш че накрая както казва майка ти ще се оженим и ще имаме много деца..-засмях се защото Керън много обичаше да се шегува с нас така..Ние двамата винаги правехме отегчени физиономий и и обяснявахме как това никога няма да се случи,но пред други хора и ние се закачахме в този стил..

На Люк му стана скучно и се приближи към новодошлото момиче:
-Здравей и ти ли си от скоро?-попита младежа,стоейки прав пред нея.