Re: TRIC - ТРИК

by **НеЛ...хАтАуЕй** Чет Авг 05, 2010 3:23 pm

Нали няма да пострада? Беше първото което си помислих. Той го направи заради мен. Започна да се бие с онзи заради държанието му спрямо мен. Кристиан плати сметката и се запъти към изхода, заедно с онзи идиот с него. Излязох от заведението, защото исках да видя, че всичко е наред. Те седяха на около 100 метра от бара и Кристиан викаше на онзи.
- Няма да се държиш така с нея! Разбра ли ме? - онзи търкаше носа си. Явно го болеше. - Няма да говориш така на една дама като нея. И особено на нея! - седях и не вярвах на това което говори.
- Пич, ти с тази ли се задяваш? - попита онзи с надменен глас. Крис отново се ядоса и фрасна онзи през лицето още по-силно.
- Не забеляза ли, че това момиче е малко негоднико? Че е още дете?! - от това вече ме заболя. - Дали ще се задявам с някоя като нея? Тя е твърде крехка за да си играя с нея! - нещо ме стисна за гърлото и аз трябваше да се подпра някъде. Тогава той ме видя. По лицето му премина отново гняв, но после болка. Отново се приведе над онзи и го фрасна още по симно от предишния. - Видя ли какво стана?! - Кристиан се изправи, и тръгна към мен, но аз не можех да помръдна.

by **Кристиан Моргън** Чет Авг 05, 2010 3:48 pm

Беше видяла всичко. Седеше на няколко метра от нас и наблюдаваше случващото се. Ако до сега не беше разбрала, че съм чудовище сега със сигурност го знаеше. Тръгнах към нея, но тя не поръдваше.
-Нел, добре ли си?-не можах да измисля нико по клиширано от това. Разбира се, че не беше добре. През живота си не бях виждал някой жив човек блед, колкото нея. Тя поклати глава. Косата й вързана на опашка се разлюля напред назад.-Не те бива за лъжец, Хатауей.-опитах да се пошегувам с нея и май опитът ми успя, защото разсеяният и поглед, който се луташе наоколо уплашен, сега беше вперен в мен. Страхът от него се бе изпарил и там имаше само любопитство. Теорията ми от преди малко се потвърди, тя искаше да ме пита нещо и трябваше да разбера какво. Хванах, ръката й и я поведох на вътре. -Хайде, ще те заведа у вас.
-Не!-сопна се тя и спря.-Не искам нашите да ме видят такава.
-Не се тревожи. Аз ще се погрижа за това.-влязохме в Трик и аз говорих с шефа й а я освободи, след това се качихме в колата ми и потеглихме към апартамента

by **Мия Каталано** Пон Авг 30, 2010 5:29 am

Разнасях една препълнена табла невиждащо. За малко да се блъсна в една клиентка и да изпусна таблата. Изгледах я злобно. Днес определено не бях в настроение. Оставаше ми един час от смяната, а Чейс изобщо не се появи. Бях му бясна. Видях едно момче, което влезе и седна на най-отдалечената маса. Страхотно. Завъртях очи и отидох да оставя поръчките от таблата. Бях скапана. Не бях спала, а и днес имаше много клиенти. Тук работата просто не свършваше. Отидох до момчето и го погледнах навъсено. Извадих тефтера и химикалката и затропах с крак. Той беше спокоен, аз не и си го изкарвах на него. Не беше виновен.
- Какво да бъде? - казах аз учтиво, с усмивка на лице. Трябваше да престана да се държа все едно някой ми е изял закуската. Това ми напомни, че не бях яла нищо от вчера сутринта. Просто невероятно.

by **Джейсън Блек** Пон Авг 30, 2010 8:57 am

Погледнах момичето което дойде да ме опслужи.Първо се държеше малко сурово с жестовете,но после стана любезна.
-Ам една бира и спрайт.-казах аз и се усмихнах.
Тя понечи да си тръгне,но тогава аз я спрях.
-Добре ли си?-попитах я
Усмихнах се дружелюбно,но нямаше да се изненадам ако отговора й беше от сорта на "какво те интересува"

by **Мия Каталано** Пон Авг 30, 2010 5:57 pm

Дали бях добре. Всъщност не. Но не бях от типа хора, които ще седнат да се оплакват. За това се обърнах към него и представих нещата кратко. Нямах нужда от излишни драми.
- Ами всъщност съм бясна, дехидратирана, гладна и преуморена, но иначе ми няма нищо. - замислих се колко нелепо звучат думите ми и се засмях сама. В момента сигурно приличах на луда. - Ами ти, да не би да учил психология или нещо такова. Защо се интересуваш толкова. - погледнах го преценяващо в очите и кривнах глава на една страна. Той се замисли. Някакъв профуча покрай мен и аз метнах поредния злобен поглед. Обърнах се към момчето и му казах:
- Ако не искаш - не ми отговаряй, а ако искаш изчакай да ти донеса поръчката. - след това се запътих към бара.

by **Джейсън Блек** Пон Авг 30, 2010 11:36 pm

След като ми донесе поръчката аз я погледнах и се усмихнах отново.Не за първи път някой се чувстваше така.Даже и аз се чувствах така,но понякога.
-За психологията...Не съм.Просто умея да...ам карам хората да се чувстват по-добре.-погледнах я весело.
Тя сигурно ме е помислила за пълен глупак,но какво пък какво от това.
-Не си единствената която се чувства така,но при теб е нормално.Работиш без почивка и слушаш как някой досадник филосовства над проблемите ти.Предлагате ли храна тук?-попитах аз

by **Мия Каталано** Вто Авг 31, 2010 1:02 am

Нормално било да се чувствам така. Какво ли разбираше той. Поне не ме дразнеше. Този факт ме развесели. Изкривих крайчетата на устните си в усмивка.
- Тук се правят най-вкусните пържени картофки, които си опитвал. - намигнах му. - Има и сандвичи. - добавих.
- А и попринцип за мен е нормално да се чувствам така. Избухлива съм по природа, а в комплект с това, днес идиотите, които ми вдигат кръвното не свършват.

by **Джейсън Блек** Вто Авг 31, 2010 3:42 am

-Супер!Искам от тези картофки,но само ако ти ги изядеш.Не мога да гледам уморени и неяли хора.-засмях се леко.
-А колкото до идиотите просто ги игнорирай.И аз съм работил в кафе,но само за два часа.-отново се засмях.
-Е какво ще кажеш ще донесеш ли картофките,който поръчах и да ги изядеш?-погледнах я в очакване на отрицателен отговор.

by **Мия Каталано** Вто Авг 31, 2010 5:54 am

Не исках да ям. Колкото и да бях стояла гладна нямах апетит. А и не ядях много, много пържени картофи. Бяха ми омръзнали.
- Няма да ям. - заявих аз и момчето поклати глава, сякаш очакваше да чуе точно това. - Или поне не картофи. - добавих аз. - Смяната ми свърша след половин час, така че ако искаш може да отидем до Кафенето на Карън да изядем по един хамбургер. - казах и взех празната бутилка спрайт, за да я отсервирам.

by **Джейсън Блек** Вто Авг 31, 2010 7:11 am

-Чудесно!-тогава ще почакам.
Аз си изпих бирата и започнах да разглеждам хората.Ето,че най-сетне намерих някой приятел в този град.Не знаех дали сме приятели,но мисълта за това ме правеше щастлив.Усетих как червата ми се олакват.Скоро щях да хамна един хамбургер.
-Готова ли си?-попитах я като си платих сметката и й дадох бакшиш.

by **Мия Каталано** Сря Сеп 01, 2010 5:02 am

- Да. Можем да тръгваме. - плъзнах рестото, от сметката по бара и му го дадох. - Не ми давай бакшиши, става ли? - той ме гледаше странно, но все пак кимна и си прибра парите. Взех си чантата и якето и тръгнахме към Кафенето на Карън.
- Е, казах аз, нека поне да се запознаем официално. Аз съм Мия Каталано. - казах и усмихната му подадох ръка.

П.С. ако искаш пиши направо при Карън.

by Sponsored content