Къщата на Брук Дейвис.

Прибрах се.Бях купила всичко необходимо за разбиващия купон,който предстоеше.Нашите със сигурност нямаше да дойдат,бяха прекалено заети,така,че всичко се очертаваше да е перфектно.
Сложих различните видове алкохол в хладилника.Едвам се побра всичко.Щяха да идват доста хора и трябваше да бъда добре подготвена.
Тъкмо свърших с последната бутилка и някой звънна на вратата.

След съобщението което получих за купона у Брук, реших да дойда по-рано и да и помогна. Застанах пред врата и се огледах. Боже, това момиче живееше в страхотна къща. Позваних плахо и след минута две, пред мен беше застанала Брук в цялата си прелест. Погледна ме изучаващо и аз се сетих, че може би не ме познава.
-Здрасти Брук! Аз съм Нел. Получих съобщението ти за купона и реших да дойда по-рано за да ти помогна. - усмихнах се приятелски и зачаках реакцията на Брук.
- Здравей Нел. Приятно ми е. Нова ли си? - оу.. тежкия въпрос - Извинявай, но не съм те виждала преди по такива купони. - оу това беше вярно.
- Да, от месец и половина съм тук. - тя въздиша и показа зашеметяващата си усмивка.

Обичах новите хора.Нел ми изглеждаше свястна.Сега оставаше да преценя дали става за купонджийка.
Тя се усмихна и мило предложи да ми помогне.Двете тръгнахме към кухнята:
-И Пейтън трябваше да е вече тук,но..-замълчах.
Нел ми подаде една бутилка и каза:
-Пейтън е онова русо момиче,с което сте винаги заедно,нали?
Кимнах.

Поканата,която получи от Брук го завари доста неподготвен и се изненада,защото вероятно щяха само да са момичета и сигурно щяха да си говорят по женски разговори.Все пак,реши да отиде,защото първо харесваше Брук и не се мъняваше,че ще се справи като домакиня на токва парти,пък и щеше да види доста нови физиономий от града и малко забавления нямаше да му навредят.
Знаше къзе точно живее,така че реши да не взима такси и тръгна пеше по улицата.Не му отне много време да стигне и гледката,която се разкри пред него го остави без думи.
След като се върна отново към действителността,Майкъл натисна звънецът и зачака да му отворят.Не се чуваше никакъв шум,дали още никой не е приситгнал или пък тя не е подготвила някаква изненада да приситгащите хора.

Брук спомена Пейтън и аз се змаислихза това от колко време те са нарезделни приятелки. Подредихме всичко на местата му и седнахме на огромния диван във всекидневната. Брук се обърна към мен с усмивка на лице и започна:
- Е, Нел. От къде идваш - явно щеше да ме разпита за миналото ми. Нямам нищо против.
-Идвам от Орегон. Беше хубавп, но дъждовно. Родителите ми искаха да се преместят, а преди време тук е живял баща ми със семейството си. Сега ние обитаваме стария им дом. - усештах, че в нея не се таяха лоши чувства докато ме слушаше и все така усмихната отново проговори.
-Разкажи ми повече за себе си. - това ми беше болна тема. Тръснах глава отчаяно и Брук се напрегна. Явно ме бе разбрала поглешно.

Тъкмо се Нел бяхме започнали малко по малко да се сближаваме когато на вратата се позвъни.Беше Майкъл:
-Здрасти.Влизай.-казах весело
Тъй,като с Нел бяхме свършили с подготовката сега тримата се настанихме на дивана.
Известно време стояхме в неловко мълчание,но си казах,че Брук Дейвис никога не прави скучни партита и това няма да е първото.
Пуснах музиката на макс и весело казах:
-Да не сте си мислели да прекарате цяла вечер на дивана?
Донес по едно питие и за тримата и допълних:
-Сега ставайте,за да танцуваме.
Двамата май нямаха особено желание или по-скоро ги беше малко срам,но аз ги хванах за ръцете.

Нямаше нужда да се коментира това окето видя Майкъл,защото отвътре къщата беше прекрасна и Брук се беше справила блестящо със украсата и кетъринга и всичко останало.щом влезе вътре,поздрави Брук и прегърна Нел щом я вида.
-Хей,ти защо избяга снощи от заведението?-попита той,защото беше доста озадачен,че ги остави сами с Рейчъл.
-Съжалявам,но не исках да ви безпокоя-рече смутено тя и се изчерви.
Явно смяташе,че са гадже,но това не беше все ощ истина,въперки че много му искаше.
В този момент Брук пусна музика и ги накара да станат и да танцуват.
-Съжалявам,Брук обаче аз не мога да танцувам,ще изглеждам като клоун-добави Майкъл,който въобще не си падаше по танците.
-Хайде,хайде идавйте с мен-настоя момичето и като ги хвана с Нел,станаха от местата си и запоанха да танцуват.

Отворих вратата и се заковах на прага, можех да се закълна, че ако бях в анимационно филмче сега щях да се опитвам да върна очите си в орбитите. Къщата беше невероята. Попринцип не обичах купоните, но винаги има изключения, нали? Е, това явно щеше да е моето изключение. Отърсих се от шока и влязох вътре, като затворих вратата след себе си. Музиката беше силна и имаше доста хора, който танцуваха. Огледах се, за някой познат.

П.П. Слънце, не се сърди, но аз май ще наблягам повече на Грешни души и Свечеряване .

Постепенно дойдоха още хора.Имаше и такива,които не познавах ,но това не ми беше проблем.Бях поканила почти целия випуск,така че беше очаквано да има непознати.
Малко по малко къщата се понапълни.Майкъл и Нел,май малко се поотпуснаха.Не бях сигурна,но май между тях прехвърчаха искри.Усмихнах се дяволито и измънках нещо,че трябва да отида на друго място.Оставих ги насаме.
Погледнах към вратата.Току-що беше дошло някакво момиче.Отпих от пититето си и тръгнах към нея:
-Хей,здрасти.Аз съм Брук Дейвис.

към мен се приближи някакво момиче.
-Хей,здрасти.Аз съм Брук Дейвис.
-Здрасти, ти си домакинята, нали? Имаш прекрасен дом, междудругото аз съм Ерика Ерин Розенбърг, но ме наричай Ерин.

Усмихнах се:
-Хубаво име.Ерин,така ли?
Тя кимна.Тръгнахме към мястото с напитките:
-От скоро ли си тук?-попитах заинтересовано.
-Да,пристигнах преди седмица.
-Ок.Е,малко алкохол?

-Разбира се.-усмихнах се, изглеждаше приятна. Беше лесно да се общува с толкова лъчезарен човек, като нея.-Е, градът изглежда приятен.
-Нали, знаеш. Тайни, клюки и т.н.-отвърна тя и се засмя.
-Като навсякъде.- отвърнах и аз се засмях с нея.

Не ми беше трудно да открия къщата на Брук,въпреки че не знаех точно къде се намира.
Щом се изправих пред вратата и звъннах ,Брук веднага ми отвори.
-Здравей Брук,благодаря за поканата!-усмихнато я поздравих веднага.След това побързах да я попитам:
-Много ли закъснях?

Наистина с течение на времето,Майкъл успя да се отпусне и заедно с Нел вече свободно танцуваха и бяха напълно доволни.Музиката беше досат силна и шумна,но по едно време разбра,че са дошли още гости и реши да отидат при тях.
-Чудя са кой ли са дошли?-каза Неял,окято беше видимо изтощена от танците,но и доволна,че така се забавлява.
-Едното момиче е Рейчъл,но другото дето разговаря с Брук не съм го виждал-отвърна момчето и като взе чаша студено кола,заъптиха се натам.
-Хей,Рейчъл,каква изненада!-поздрави я Майкъл.Как ти се струва купона на Брук,нали е страхотна?-исакша да намекне,че с каквото и да се захване е номер едно.

Спрях пред така позната къща на Брук и се запътих към врата. Имаше толкова коли на алеята, че чак се очудих. Нямаше нужда да чукам, така или иначе нямаше никой да ме чуе и влязох вътре направо. Видях Брук до бара, на който е заприличала масата в трапезарията и се приближих. Незабелязано я хванах през кръста и я погледнах с дяволска усмивка.
- Хей, домакинята! Няма ли да ме посрещнеш? - тя ме огледа, а щом се осъзна се усмихна чаровно както тя си знаеше и се засмя гръмко.
- А пък ти да си звънял на вратата? - тук май беше права. Огледах наоколо и забелязах много непознати лица. Тук беше и момчето което допълни отбора ни в гимназията, а до него седеше едно по-ниско момиче със зачервени бузи. Не познавах и нея.
- Е, Брук. Къде е Пейтън?

Партито беше наистина страхотно.Каквото и да ставаше,нямаше да ми попречи да се забавлявам.
-Хей,Рейчъл,каква изненада!-поздрави ме Майкъл.Как ти се струва купона на Брук,нали е страхотна?-попита ме той.
Усмихнах се заговорническо и шеговито го попитах:
-Каква изненада,Майк?Добра или лоша? -засмях се още веднъж и добавих-Всичко е перфектно!Брук е върха!

-Е,радвам се,че си тук,така ще се забавялваме още повече-отвърна й той и погледът му падна върху момчето,което говореше с Брук.
Рейчъл веднага усети накъде гледа и със котешко изражение каза:
-Това е Нейтън Скот,досега запознавал ли се с него?
Малко го тревожеше,защото след като го одобриха за отбора,нямаше си понятия какво мислеха останалите и особенно двамата братя,който си бяха водещите фигури на тима.
-Не,само веднъж се засякохме в гимназията,но не можахма да говорим.Как ти се струва,дали е с деспотичен характер?
Това нагара събеседничкаат да му се разсмее с висок глас и всички се обърнаха към нея.
-Това наистина беше забавно,Майк.Нейтън и деспот не мога да си го представя,мтого добро момче,но и разбира се има свойте недостатъци.
-Ясно,балгодаря-отвърна малко смутено той и си допи колата.

-И аз това се питам.-вдигнах рамене на въпроса,който Нейтън ми зададе.
Подадох му една чаша и весело казах:
-А къде е Лукас?
Май той също не знаеше.Оставих своята чаша на масата.Настроението ми беше започнало рязко да се покачва.Хванах Нейтън за ръката и минахме покрай Майкъл , Нел и Рейчъл:
-Хайде да танцуваме.-казах

Влязох на партито с приповдигнато настроение. Мислях тази вечер да изпея едно-две парчета. Видях всички познати, дори и няколко, които не ми бяха известни. Отидох да си взема нещо с много лед за пиене. След това намалих музиката, включих един микрофон и казах:
- Хей, сега за малко разнообразие, едно парче от мен, No Goоd. - и започнах да пея.

Я и Мия жеше дошла! Това значеше,че ще ни попее малко.Бях в толкова добро настроение,че това ми се стори отлична идея.Нейтън беше сложил ръце около талията ми,а аз го издърпах по-близо до мястот,където Мия пееше.Песента й беше страхотна.За малко се чу само инструментал и в това време аз и извиках:
-Върха си Мия!

Овациите на Брук. Винаги ми повдигаха духа. След като изпях песента си и отново пуснах уредбата се поздравих с няколко чоека и отидох до Брук и Нейтън, които се бяха заговорили за нещо.
- Хей вие влюбените - поздравих ги аз - как сте? Къде са Пейтън и Лукас?

Ухилих се на Мия..всъщност с Нейтън не бяхме никакви освен,че усилено флиртувахме тази вечер. Подадох й една чаша и казах:
-Лукас отдавна не съм го виждала,а последния път не беше в особено добро настроение,а на Пейтън съм й бясна.Трябваше да е тук преди повече от час.
Нейтън се усмихна и каза:
-А ти ако продължаваш така с чашите нищо чудно след малко да я доведеш собственоръчно.
Присвих театрално очи и попитах:
-Ти да не намекваш нещо?

-Дано си права. - казах
Бързо ми мина.По партита обикновено нищо не можеше да ме разтревожи. Дори нямаше да чуя телефона си,заради силната музика,но по някакво чудо се оказа в джоба на дънките ми и усетих как вибрира.Бях получила СМС..кой по дяволите? Разбира се веднага го прочетох:
"Съжалявам Брук, с баща ти няма да успеем за рождения ти ден другата седмица,но ще ти преведем повече пари по сметката,за да го отпразнуваш както трябва."
Беше от майка ми. "Кога ли изобщо са идвали?" помислих си ядно,а после забелязах,че дори и датата беше объркала.Рожденият ми ден беше утре.
Телефонът не ми беше виновен,но го запратих по стената и изпих чашата си до дъно.