Къщата на Майкъл Даун

Така изглежда домът на Майкъл,където той живее самостоятелно от родителите си:

Кухнята:

Трапезарията:

Хол:

Спалнята на Майкъл:

След лудата нощ,която прекара във първият си ден във Три Хийл,напълно изтощен и изморен Майкъл се прибра вкъщи,където всички вече бяха си легнали.Имаше желанието по-бързо да легне във мекото си легло и да заспи,но това желание постепенно се изпари и отиде във хола,където пусна телевизията и се настана на дивана.Беше щастлив,че си намери толкова приятели във градчето-Брук,Пейтън,който бяха прекрасни момичета,а за Хейли нямаше думи просто.Надяваше се,че по-бързо ще се климатизира към обстановката и няма да се държи тъй глуповата и идиотски като тази вечер,където за губи ума и дума при изпълнението на Хейли и тяхното запознаство.Постеппно умората си каза тежката дума и момчето изгаси телевизора и реши да осатне тази нощ тук,вместо във стаята си и скоро вече се носеше във царството на блажените.

Последните няколко дни бяха истинска мъка за Майкъл,която започваше да се отегчава и реши да направи нещо.Много му хареса срещата със момичета преди няколко дни във музикалинят клуб,но от тогава не се бяха виждали и не беше получавал никкави новини за тях.Помъчи се да се свържи по скайп или телефон,но резултатът беше плачевен.
Времето навън беше слънчево,топло и доста хора се разхождаха навън,но остана вкъщи и се надяваше,че ще научи нещо за Пейтън и Брук.Вече беше свикнал със обстановката във Три Хийл и вече беше се запознал със няколко хора.Имаше още време до започването на училището и дотогава той щеше да се упражни малко върху познанията си по математика и изучаването на чужд език.Остав телефоният секретар за всеки случай,ако получи обаждане,за да може да се обади.Взе си нещата и отиде във трапезарията,където седна и се захвана за работа,опитвайки да не мисли за странните неща,който станаханапоследък.

След,като с Брук прекарахме няколко доста скучни дни.Реших,че можем да се обадим на Майкъл.Последния път се изниза доста бързо и май беше доста притеснен от Хейли.
Решихме първо да намерим някакъв начин за връзка,защото нямахме нито телефон,нито някакъв друг начин за контакт.
Беше трудно,но след известно време Брук се появи с някакъв съвсем наскоро излезнал указател за телефоните в Три Хил.
Така се свързахме с него и оставихме следното съобщение:

"Хей Майк,ние сме Брук,Пейтън и Хейли.Ако искаш може скоро да излезем отново.Ние ще се радваме да те разведем из града.Можеш да се свържеш с нас на 22759863145"

Днешният ден Майкъл беше си го посветил изцяло на полезви и разтоварващи занимания като например лек релакс на тялото и тичане във парка.После продължи със сутрешната серия от упражнения във фитнес залата и накрая отдели малко време за поплуване.Със всяка изиманала секунда мястото му допадаше все повече и се надяваше,че със родителите му няма да се местят отново.Когато се върна,целият се беше изпотил и станал вир вода,затова бързо се качи във стаята си и си удари един душ,който му се отрази доста добре.Преобелче набързо и се отправи към кухнята,където майка му вече приготвяше закуската.
-Днес получи съобщение,докато отсъстваше -каза чу тя и посочи към телефония секретар.
-интерсно кой ли може да е ?-зачуди се момчето докато лакомо поглъщаше храната си.
-Не си ми казвал,че доста момичета проявяват интерес към теб и вечи си намерил приятелки-продъжи да го подкача майка му.
Тогава Майкъл се сети и отиде веднага до телефона и пусна съобщението и веднага позна гласът на Пейтън.Изслуша я докрай и после набра номера,който му беше оставила,за да се свърже със момичетата.

Майкъл се събуди във сранително добро настроение,защото във близките няколко дни се разбра със Брук да се яви на прослушването за играч във баскетболният отбор.Съобщението беше толкова бързо разпространено,че желащите да участват бяха толкова много,че трябваше да разберат за времето и мястото,кога всеки едит от тях да се яви.Момчето реши да се запише,защото не само,че беше почитател на този спорт,но исакше да избяга от ежедневната скука,която го налегна напоследък.Нямаше какво да прави и това разваляше иначе доброто му настроение.Другото хубаво беше,че започваха учебните часове във гимназията и времето му щеше да бъде запълнено.След като си изми зъбите и лицето,за да се освежи малко,той закуси и се приготви за излизане.Искаще малко да се поразтъпче и реши за посети някое от местните заведение.Остави си телефона и го изключи,защото не искаше никой да го безпокой и да се отдаде на малко спокойствие.

Не им отне много време и когато пристигнаха пред неговаат къща,Нел остана просто очарована от гледката,която се разкриваше пред очите й.
-Майкъл,къщата просто е зашеметяваща,нямам думи-шепнеше момичето,което се захласна по прекрасната градина,намираща се около нея и както и няколко овощни дървета.
-Ако сега ти харесва,представи как изглежда отъврте-каза момчето и я покани да влезе.
Надяваше се да има някой вътре,за да ги запознае със своята приятелка.

Къщата на Майкъл беше хубава. Не е нещо твърде престижно, а е уютно и стилно. След като влязохме той започна да вика, но никой не му отговори и след това се обърна към мен: - Е, явно сме сами. - явно така се очерта. Майкъл ме разведе из къщата като на последно място показа своята стая. Страхотно местенце ако питате мен. Леглото беше адски голямо и аз не удържах на изкушението да се проста отгоре му, а Майкъл седеше отстрани и ми се смееше.
- Хей! Не съм толкова смешна! Просто си падам по меките легла, а твоето ми изглежда точно такова. - И за да потвърдя думите си подскочих два-три пъти от мястото си. Скочих от леглото и застанах до прозореца. Уау... имаше много красива гледка.
- Толкова си непредсказуема Нел Хатауей! - каза Майкъл, а аз се обърнах към него и след това се засмяхме едновременно.

-Радвам се,че ти хареса,защото смятам да се позабавляваме-каза момчето реши малко да смени обстановката.
Като начало пусна лека и релаксираща музика в стаята,после реши да я почерпи с ягодов сладкиш и банички плюс кока-кола.
-Заповядай,това е за теб,а впрочем обичаш ли да колекционираш?-попита внезапно той и отиде до гардероба в стаята.
Отвори го и оттам взе една дървена кутия,върху която имаше печат на ангел и принц.
-Защо питаш?Да не би да искаш да ми покажеш нещо?-Нел й стана любопитно какво ли ще й покаже Майкъл.
Той само се усмихна и остави кутията на леглото и я отвори.
-Запознай се с моята колекция от над 2000 бижута,пръстени,огърлици и статуетки,който събирал и ако искаш си избери това,което ти харесва.

Погледнах учудена към Майкъл, а след това и към кутията пълна с всякакви красоти, но веднага започнах отрицателно да махам с ръце.
- Не, Майк... не мога да взема нищо! - той ме погледна и потбутна към мен кутията. - Не! Не мога. - Майкъл отмести кутията и се излегна на леглото и се загледа в тавана. - Хей... не те убидих нали? - момчето ме погледна, а за секунда в погледа му видях усмивка, а в следващата вече и аз бях повалена на леглото до него. - Това не е честно Даун!

Реших да отида в къщата на онова момче Майкъл, което бях виждала в Трик, когато бях на смяна. Побърквах се в къщи за това се приготвих и запалих колата. Когато паркирах отпред, къщата много ми хареса. Заключих колата и почуках на вратата, но явно никой не чуваше за това отворих и се подадох вътре.
- Хей, има ли някой тук - попитах, очевидно знаеща отговора.

-Хайде,хайде,недей така,исках да ти направя подарък-отвърна момчето и продължаваше да се усмихва.Днес се чустваше прекрасно и съсвсем беше забравил за неприятностите,който имаше напоследък.
-Благодаря за подаръка,те наистина са красиви,но аз предпочитам приятелството си-скромно заяви Нели и лека руменина се появи по лицето й.
-В такъв случай,по-добре не говори,а нека да себием-извика изненадващо момчето и заочна вихрена атака със пухкавите възглавници и скоро цялата стая стана във пера и перушина.
Тогава се чу изеннадващо нечий глас и двамата разбраха,че има някой долу.Майкъл побърза да слезе и на прага на вратата се озова пред момиче,което беше виждал наскоро,само че не си спомняше името.
-Здравей,каква приятна изненада-каза Майк и я покани да влезе.Преда да си кажем каквото и да било,ако искаш ела горе в стаята ми,за да се запознаеш с една моя приятелка.

Момичето се усмихна ведро, но аз все още чистех косата си от тази перушина.
- Майкъл Даун... косата ми е пълна с вътрешността на възглавниците ти! - той ме погледна и се засмя, а Мия ни гледаше объркано. - Хей... не плаши момичето като и правиш подобна засада... Става ли?

-Радвам се,че се присъедини към нас,така ще бъде по-весело-отвърна момчето,което след този бой беше заприличал на човек излязъл от кофа за смет.Цялата му коса беше в перушина,друхите му бяха раздърпани,а и започна да кашля,защото не му понасяше особенно перушината.
Важното беше,че всички се забавляват и той се радваше,че си беше намирил аткива приятелки в градчето.
-Признавам,вие сте по-силните,така че заслужено победехте.А сега Мия почерпи се с тези сладкиши и ми разкажи от кога се познавате с Нел и как ти се струва работата в Трик?

Мия разказа на Майкъл всичко за Трик. По едно време нещо започна да вибрира в джоба ми и разбрах, че телфона ми звъни. Вдигнах го неохотно, а от другата страна майка ми започна да обяснява как си прекарват във Флорида и колко искала да дойде и да ме види, но такава възможност скоро нямаше. След дългия разговор по телефона, погледнах часовника и се стреснах. Трябваше да се прибера, за да отида на работа тази вечер.
- Е, Майкъл... аз ще тръгвам. Трябва да ходя на работа тази вечер. - той изглеждаше недоволен, но аз побързах да добавя: - Сигурна съм, че с Мия ще се забавлявате много. - изражението му стана по-объркано, но аз се запътих към вратата.
- Нел! Чакай! - Майкъл ме настигна. - Не ми каза чао... дойде до мен и ме прегърна.
- Ъм.. чао. - отвърнах неохотно и излязох навън в късния следобед.

-Неедй така,караш ме да се изчеряввам-каза момчето,което не беше свикнало да получава комплименти.
-Хайде,не бъди скромен-усмихна се Мия и се засмя.Зная че си истински таалнт и на прослушването си предизвикал истински фурор.Цялото градче само за това разказва и как си впечатлил журито със играта си.
Това момиче направо го заби,беше старшно умна и наблюдателна,въобше не се наложи откъде е научила всичко това и затова само каза:
-Обичам баскетбола и се радвам,че ме избраха,независимо,че първоначално нямах такива планове.А ти обичаш ли спорта?

-Горе-долу някъде от около две години,моят чичо ме запали по него,след кано веднъж ме заведе да гледам мач на живо при професионалистите-все още помнеще още тази среща,защото то(во благодарение на нея,баскетболът стана част от неговия живот и му се наложи скоро да замине.
На един дъх изпи колата,хапна малко от чипса и си езлегна удобно на дивана.Този разговор беше доста приятен за него,можеше да се каже,че го разтоварваше напълно и въобше не се налагаше да мидли за някойнеща,който бяха станали наполедък.
-Две години не е малък период,личи си ,че си доста напреднал по оттошение на играта,а къде си тренира-попита Мия,която пък се оказа голяма фенка на световната музика.
-Бях в една чуждестранна академия,багодарение на чичо и баща ми,там успях да си развия качествата си и техниката си при играта и ако не се наложи да заминем,имаше велоятност да играя в някоя от юношеските формация на отбор от NBA.

След като Нел си тръгна,Майкъл и Мия останаха и продължиха да си приказват.Тъкмо,когато искаше да й разкаже една случка,която му се случи преди време,изненадващо някой звънна отдолу и той се стресна.
-Май си станал доста популярен в квартала-разсмя си Мия при вида на изражението му.
-Теб ще те науча по-късно-уж я заплаши той и се затича по стълбите.
Нямаше си представа кой може да е,но когато отвори вратата,му се прийска да потъне в земята заради външният си вид.
Пред него сотеше непознато момиче,явно ново в квартала,която го оглеждаше любопитно и му се усмихна,въпреки че сигурно й изглеждаше смешен.
-Здравей1-успа да каже само това момчето и млъкна.После се съвзе и каза:Приятно ми да се запознаем,аз съм Майкъл Даун и си добер дошла в моя дом.
Покани я да влезе вътре и я предложи да се качат горе,за да я запознаес с Мия.