Къщата на Пейтън Сойер.

Къщата не беше много голяма,но вътре имаше всичко необходимо.Пейтън преобрази повечето то стаите по свои вкус.Разбира се не пропусна да отдели специално място на множеството си рисунки,а също така и на музикалната си колекция,която не беше никак малка.

Още със ставането знаех,че днес ще бъде интересен ден.Отдаван не бяхме прекарвали ден само аз и Пейтън.Днес щеше да е както преди.Тя разбира се си нямаше и ни най-малка представа за плановете ми,понеже го бях решила към 2 през нощта.Всички тези мисли се въртяха в главата ми докато оправях последните няколко кичурчета от косата си.Взех едно от якетата си и набързо излязох от къщата.Ходенете пеша ми се отрази добре.Когато пристигнах при къщата на Пейтън все още нямаше признаци за живот.Потропах на вратата надявайки се да я събудя.Не последва отговор.Извадих телефона си и набързо написах следния СМС:

"Добро утро,П.Сойер,вече можеш да дойдеш да ми отвориш."

Чаках около пет минути докато накрая не се отвори вратата и на нея се показа приятелката ми:
-Брук луда ли си?
-Днес отиваме на разходка,поспалано.
Тя направи една от нейните физиономии "о,я стига" и двете влезнахме вътре.

Както винаги Брук ме изненада.Вече трябваше да съм свикнала,че никога не предупреждава:
-Какво си намислила ,Брук?
Тя присви леко очи,усмихна се и каза:
-Мисля си,че няма да е зле да излезеш малко,Пейтън,лято е все пак.
-Както винаги права.-измърморих под нос
Сега вече се засмя с глас и ми посочи да отивам да се обличам.Все още леко сънено се заизкачвах бавно по стълбите.Облякох първото,което намерих и слезнах с неособено голям ентусиазъм:
-Доволна ли си?
Тя ме огледа хубаво сякаш се виждаме за първи път и накрая самодоволно обяви:
-Знам си работата.
Заедно излезнахме от къщата и тръгнахме към града.