Къщата на Рейчъл Гатина

Бях у нас и нямаше с какво да се занимавам.Гледах телевизор,макар че ми беше скучно.
Някой звънна на вратата,станах и отидох да отвора.

На Майкъл му омръзна да стои сам вкъщи,никой нямаше у тях,беше му писнало да парви едно и също нещо и затова реши да посети Рейчъл.Отдавна не се бяха виждали и тя му липсваше,обаче досега не се осмеляваше да й се обади.Затова реши лично да я посети и да й предложи някъде да отидат и да се поразходят.Нямаше часове в училище и селд бързата закуска,хукна направо към тях.
Беше се облякъл в спортни набрежни дрехи и когато се озова пред вратата й,звънна леко и нетърпеливо зачака.Надяваше се да не е заета,защото искаше да си прекарат малко време двамата,далеч от хорските погледи.Отвътре се чу шум и Майкъл се отдръпна от вратата,за да не получи някой силен удар в лицето.

Когато отворих вратата пред мен стоеше Майкъл."Уоу,каква приятна изненада" казах си наум и усмихнато го поздравих:
-Хей,Майк!Радвам се да те видя.Как си?Искаш ли да влезеш вътре?

Щом се появи Рейчъл,момчето се усмихна и почуства огромно облекчение,че вижда познато лице и може да си поприказва с нея.По тона й пролича,че е доволна от неговото присъствие и той леко се изчерви,но го прикри добре и я поздрави също така топлосърдечно:
-Здрасти,Рейчъл!Много ми липсваше и реших да те посетя.Аз съм много добре,ако не се брои скуката,която ме е налегнала в последно време.
Благодаря за топлото посрещане-отвърна й като я прегърна,влезе в прекрасния й дом,който изглеждаше невероятно.
Сега поне щеше да си прекара малко приятно и освободено и нямаше да мисли за нищо,което да го разсейва и дразни.

С Майк седнахме на дивана в хола.Започнахме да си говорим,после аз станах и запътвайки се към хладилника го попитах:
-Искаш ли нещо за пиене?
Наистина много се радвах да видя Майкъл,надявах се да си прекараме добре.
-Нещо ново около теб,Майк?

-Нищо ново,обичайните неща,нали се сещаш-училище,тренировки и разни подобни неща-изражението му се промени и напарви физиономия на отгечен човек.Все едно и също,няма никакво разнообразие и това вече почваше да му писва.
-Виждам,че не си в много добро настроение-каза Рейчъл и му подаде студената кола.Седна до него и го погледна сякаш търсеше дали пък няма някакъв проблем.
-Благодаря за колата и недей да се плашиш,не е сатанло нищо лошо напоследък.Обаче напоследък имам толкова свободно време и ако не беше ти,нямам си понятие как щях да го запълня.Наскоро виждала ли си някой от нашата компания-Пейтън,Брук или някой друг?.

Майкъл ме попита дали съм виждала някои от нашата компания,но в последните седмици не бях се срещала почти с никого.
-Не,не съм виждала никой,а ти?

-Аз също,това е доста странно.Вероятно са отишли на ваканция или пък са се пренесли в друг град-разсмя се той,но никак не му беше смешно,защото много мразеше така да правят и да изчезват без причина.Поне да бяха се обадили и да кажат къде да отидат,но не пълна загадка и сега трябваше да си блъскат главата и да се чудят къде са.
Все пак,това че ги няма не беше чак толкова лошо,все пак имаше места в градчето където може да се отиде и с подходяща компания вермето да отлети незабелязано.
-Рейчъл,ако не си заета би ли дошла с мен и да се порзаходим наоколо?-попита изведнъж Майкъл като се сети,че тя вероятно е свободна и все пак я чустваше доста специална .

-Да,с удоволствие!-отвърнах аз без да се замислям.Усмихнах му се и го помолих да изчака,за да се преоблека.
Не се бавих,бях готова сравнително бързо.Докато излизахме навън го попитах къде желае да отидем.
Майк беше наистина добра компания,обичах да излизам с него.

От толкова мислене главата винаги започваше да го боли,така че нямаше много да му мисли и днес щеше да се забавлява с Рейчъл.Поне тя щеше да му оправи малко настроението и нямаше да бъде толкова мрачен.
След като се облече и си оправи външинтя вид,след малко тя дойде пир него и попита къде ще ходят.Вече бяха излезли на прага на улицата и Майкъл се обърна към нея:
-Нямам точно място за днес,но може би да пообиколим центъра и магазините,да отидем при Карън по един сладкиш и кафе или пък на по усомотено място?
Имаше доста места където не беше ходил,затова реши тя да си избере по -добре,защото момичетата винаги предпочитоха по-готини места от от тези на момчетата.

-ОК,страхотно!-усмихнах се аз.
Хванах го за ръка и тръгнахме из града.С него се разбирахме,не знам защото,но го чуствах доста близък.
Със сигурност щяхме да си прекараме супер.Нямах търпение!!!