Къщата на сем. Джигалски

Къщата:

Хол:

Кухня:

Спалнята на Джейк:

Банята към нея:

Спалнята на родителите му:

Банята към нея:

Стаята на Джени:

След,като партито в къщата на Брук свърши с Джейк тръгнахме към тях.Нямах търпение да видя малката красавица.Спомнях си много добре как преди Ники да се появи Джейк ми я оставяше да я гледам и тези времена малко ми липсваха колкото и да не исках да си призная.
И може би си бях измислила,а може би не ,но имах чувството,че аз и Джейк имаме нещо специално.Разбира се,не бяхме гаджета или нещо такова,но не можех да скрия,че си падах по него.
Докато си мислех подобни неща вече почти бяхме стигнали до къщата му.

-Пейтън стигнахме хайде-тя беше заспала и приличаше на рисунка.. Знаех че някой ден може и да сме заедно,но нямах ни най-малка представа кога точно ще се случи..Когато тя и Джени бяха заедно се излъчваше спокойствие което никой друг не може да изпита с малката..
-Хайде спяща красавице ставай..Стига си спала..-усмихнах се а Пейтън ме погледна сънено..

Явно мислите ми за Джени и Джейк се бяха преплели в сънища.Чух как нечий глас ме вика,а после същия този глас добави:
-Хайде спяща красавице ставай..Стига си спала..
С полуотворени очи установих,че това е Джейк,а аз бях заспала в колата му.Направо страхотно!Изправих се моментално ,от което главата малко ме заболя.Отворих вратата на колата,а той се дръпна от прозореца,за да изляза.Станах и тъкмо бях направила две крачки,когато се олюлях и за малко да падна,но той ме хвана и насмешливо каза:
-Сигурна ли си,че още не спиш?
Намръщих се и казах:
-Не знам за себе си,но Джени със сигурност,затова давай да влизаме да я видя и да си тръгвам,защото и без това е достатъчно късно и не искам да събудя нито нея,нито вашите.

-Всъщност Пейтън защо не останеш да спиш тук?Стана доста късно,а пък и сме пили.Не мисля че е разумно имайки предвид че къщата ти не е особено близо..Пък и утре ще станем малко по-рано и ще минем през вас да си вземеш багажа..Съгласна ли си?
Загледах се в нея и зачаках отговора и..Не че исках да я насилвам,но щеше да е хубаво да имаме нощ в която да поговорим..

Замислих се.Баща ми го нямаше и от тази гледна точка нямаше да има проблем,но аз това ли исках...Една цяла нощ у Джейк и Джени.Е какво пък.Той беше прав и двамата бяхме пили и беше достатъчно,че беше рискувал да кара до тук:
-Значи така да бъде.Тук щя спя.
Той ми се усмихна явно доволен от този факт и двамата влезнахме вътре.Както и очаквах беше тихо и навсякъде беше изгасено.

Минахме покрай стаята на родителите ми,а от вътре се чуваше само хъркането на татко.Нямах идея как го търпи майка ми.Чак сега започнах да мисля че стаята за гости не е готова и Пейтън няма къде да спи.Тъкмо влязохме в стаята на Джени и се сетих че може да спи в моето легло а аз на някой стол или кресло.
-Здравей принцесо-прошепнах и я погалих леко.Моят ангел.-Пейтън ела няма да я събудиш.

Съвсем безумно отидох до нея:
-Може ли?-протегнах ръце към Джейк,за да ми я даде
-Разбира се. - кимна той
Взех малката принцеса.Беше толкова пораснала.Целунах я леко по челото и прошепнах:
-Толкова си пораснала Джени и си станала още по-хубава.