Магазинчето за йогурт на ъгъла на "Raven's street"

Докато си вървях по улицата, забелязах малкото магазинче, което беше с големи прозорци, облепени с всякакви плодови лепенки и се сетих колко много обичах йогурт в родния си дом и се натъжих. Сетих се че сега нямам за къде да бързам и влязох в помещението, където беше студено заради всички тези хладилници. След като взех любимия си сладолед - йодурт с парченца шоколад, се запътих към изхода, но там се сблъсках с Майкъл който тъкмо влизаше.
-Здрасти! - казах с усмивка
- Хей Нел! Фен на йогурда? - каза с усмивка и посочи сладоледа в ръката ми.

Срещата с Нел до малкото магазинче с сладоледа и йогурта разведри малко настроението му,което общо взето беше скапано и през целият ден беше намусен и начумерен.Радваше ке, че я видя точно сега,защото можеха да си поговорят малко и да запълнят времето.
-Здравей,Майк-поздрави го с усмивка момичето и се приближи до него.Каква приятна изненада,не очаквах да те видя.
-Аз също-кратко отвърна той и като хвърли поглед към магазинчето,допълни:Откога си падаш по тези сладоледени вкусотий,да не сат слабост?

Аз кимнах и той се засмя. Изглеждаше по-ведър от вчерашната нощ у Брук.
- Ако искаш, вземи си сладолед и ще се разходим малко. - той помисли за около 10 секунди и кимна утвърдително.
- Веднага се връщам! - каза Майкъл и влезе отново в магазинчето.

Малко сладолед нямаше да му навреди и щом влезе вътре,реши да опита от всички видове и си грабна около десетина,който трябваше са ги сложи в една чанта,защото нямаше как да ги носи.отоври еднаат кутия със ягодов сладолед и започна да яде.
Много добре му се отрази и когато отново се показа,видя как Нел го гледа втрещена:
-Леле,ти май наистина смяташ да ги изядеш всичките-разсмя си при видът му,тъй като по усатта му имаше сладолед.
-Не,разбира се,вез и за тебе-каза той и подаде няколко кутий да си избере.

Огледах кутиите със сладолед в ръцете му и се засмях. Той беше взел от абсолютно всички. - Ти си луд Майкъл Даун! - посочих йогурда в ръката си и му казах. - Не, благодаря. Мисля да изям само един. - той се намръщи, повдигна рамене и прибра сладоледа в чантата си.
- Е, Нел... ще се разходим ли? - попита ме докато отваряше следващата порция и блаженно похапваше.

Сладоледите бяха толкова вкусни,че не му отне време да ги опердаши всичките под погледът на Нел,която се дивеше какъв апепит има това момче.Щом приключи,Майкъл си избърса лицето и със доволен израз на лицето каза:
-Тук беше прекрасно,определно ще идвам по-често.Жалко,че няма други магазини,сулчайно да знаеше дали ще правят още във града?

Това момче не беше човек а фризер! Изяде всичкия сладолед за отрицателно време, а по погледа мога да кажа, че искаше още.
Майкъл ме попита дали някъде ще има подобен магазин, но аз видях този случайно, а на други не сум попадала.
- Майкъл... как си след вчера? - попитах го с вече сериозно изражение и пъхнах ръце в джобовете на дънките си.

Явно не беше забравила снощното преживяване и доста се беше уплашила, щом го видя проснат на зеямта и видът му беше толкова зле,че нищо чудно да са помислили нещо лощо.За щастие,той вече го беше преодолял,но се зарече нигога повече да не докасва алкохол.
-Неедй да се тервожиж,вече се чуствам по-добре-увери я той и наистина казваше истината,защото беше ходил на лекар и той му беше предписал пълен покой и няколко неща,който да взима,но нямаше нищо страшно.
-Обещавам ти,че няма да пие повече и и се надявам,че никой няма да го раздрънка,защото родителите ми не знаят-призна си той и не си представяше как ще реагират,ако разберат за станалото.

Това ме поуспокои и аз се загледах невиждащо напред. Изведнъж всякакви мисли ме връхлетяха... мислех за Орегон... за сегашния ми живот, за момчето което върви до мен и всички тези неща. Майкъл забеляза това и се спря като препречи пътя ми.
- Хей какво ти е? - пократих глава отрицателно и го подбутнах да продължи напред.

Изведнъж Нел се отплесна на някъде,стана доста разсеяна и ямно мислеше за нещо дурго,защоот изведнъж престана да говори.Това малко стресна Майкъл и се опита да я заговори,но тя продължваша да стой мълчалива и нищо не каза.Само го побутна да продължи напред и да не се бавят.
-Ок,няма да те питам нищо,но сега къде искаш да отидем,може би у нас?.попита момчето,което започна да се дразни,че си говори сам на себе си,докато събеседничката му е отнесена на някъде.

Почувствах убидената нотка в гласа на Майкъл, затова изключих съзнанието си за онези мисли и се заслушах в думите му.
- Извинявай Майкъл.. бях се отнесла. Съжалявам. - усмихнах се вяло и проговорих по-бодро. - Та... за какво говорехме? - той явно бързо ми прости това, че не го слушах и повтори последните си думи.
- Искаш ли да отидем у нас? - ха... не бях виждала къщата му преди, затова се съгласих.
- Супер! Хайде да вървим.

П.п. Това означава, че трябва да се пренесем в къщата на Майкъл Даун.