Чорап.....Къщата на Ерика Ерин Розенберг и Алекзандър Белами

Денят беше твърде дълъг. Не бях виждала децата и Алекз от обяд. Времето прекарано без тях беше истинско мъчително. Отключих входната врата и осетих приятния аромат на нещо вкусно. Тръгнах към кухнята, за да видя най-прекрасното същество на света. Беше с гръб към вратата затова още не беше усетил присъствието ми. Приближих се на пръсти и го прегърнах през кръста. Надигнах се на пръсти, за да поставя нежна целувка на вратът му. В следващият миг бяхме в лице един срещу друг. Устните му обхождаха шията ми. Дишането ми беше затруднено, а онази самодоволна усмивка, която ненавиждах и в същото време обожавах беше цъфнала на лицето му.

Обожавах начина, по който й въздействах. Не можах да спра усмивката, в която се извиха устните ми и това не остана скрито за нея.
-Как мина денят ти?-дъхът ми попари кожата й, при което тя настръхна.
-Ам...изморително.-гласът й бе по тих от шепот. Продължих да целувам нрата й, докато не стигнах до ключицата й.-А твоя?
-Много, много скучно щом не беше до мен. Липсваше ми.
-По дяволите ще спреш ли да си играеш с мен някога?-опита се да избяга от хватката ми безуспех, разбира се. Завъртях я и я поставих да седне на барплота...