Физкултурния салон

Настроението на Майкъл беше преповдигнато,защото днес се организираше прослушването за баскетболни играчи за влизане във отбора на Рейвънс.Събитието щеше да се организира във физкултурния салон и това щеше със сигурност да напълни залите,защото едва ли учениците щяха да изпуснат избора на новите зведи във отбора.Предаврително той получи покана от един от комисията,която щеше да избира и одобрява играчите,а това беше популярното момиче Брук Дейвис.Той имаше доста добри спомени от нея и се радваше,че тя ще е там,защото въпреки че не беше притеснителен,не беше сигурен дали ще успее да се справи със задачата.Желанието му беше наистина да пробие във отбора и да играе до играчи като братята Скот,който и бяха чисто и просто емблема на отбора.Наближаваше следообяд и тинейджърът пристигна точно на време за откриването на конкурса и бързо влезе във помещението и се присъедини към останалите участници,който се бяха наредили по скачейките и чакаха да бъдат извикани.

Влезнах в претъпкания физкултурен салон.Навсякъде се виждаха различни момчета.Някои загряваха,други просто чакаше.Имаше и секси парчета...някои ги познавах.Загледах се в тълпата и май видях Майкъл,а също и Лукас от игрището при реката.
Бях леко изненадана,когато треньорът ме покани да бъда част от комисията,която избира баскетболния отбор.Освен мен и Нейтън щеше да е там.Разбира се Уайти щеше да има решаващ глас.
Кандидатите започнаха да се изреждат един по един.

Леле,щом видя Брук,краката на Майкъл се подкосиха и той загуби самообладание.Причианта беше,че ще бъде във журито и просто няма да може да се концентрира.На всичкото отгоре,за да стане още по-зле към комиисята щеше да бъде и Нейтън и това го изнерви още повече.Реши да не губи контрол точно,когато мечтата му може да се сбъдне и нямаше да позволи заради страховете си да я изпусне.Всичко във тази надпреавра щеше да бъде решено със гласът на г-н Уайти,който щеше да ги оценява.
Майкъл притай дъх и се нареди зад колоната от момчета,който започнаха да се изреждат един след друг и да отиват пред комисията.
В този момент Майкъл запази напълно хладнокръвие и когато чу името си,вдиша дълбоко и със усмивка на лицето си присътпи напред

Уайти се прокашля и каза следващото име в сякаш безкрайния списък:
-Майкъл Даун.
Майкъл? Това име ми звучеше познато.Замислих се малко и се сетих.Това беше едно момче,с което аз и Пейтън бяхме излезнали веднъж. Очевидно беше доста притеснен. Усмихнах се и ведро казах:
-Покажи ни какво можеш , Майкъл.
Треньорът му обясни какви точно изстрели трябва да направи и момчето започна.

След като чу името си,Майкъл пристъпи напред и отиде при треньорът,който му каза какви точно изстрели трябва да изпълнява.Беше доста притеснен от присъствието на толкова много хора и не беше сигурен дали ще успее да се справи.Предишните момчета преди него бяха доста добри показаха някой доста добри умения.
Трябваше да даде най-доброто от себе си,ако искаше да има шанс да продължи.Затова се успокой и застана на позиция на стребла.Като начало Майкъл започна със наказателните удари под коша.Имаше право на десет опита и без да се замисля започна да стреля.
Отлично,той успя дяа вкара девет от десет пъти топката в коша,което си много добро постижение.После пък показа феноменално дриблиране и техника със топката,явно имаше доста познания по този спорт.Втория вид стрелба която направи Майкъл беше сет шот,която представляваше от неподвижна позиция, като нито едно от ходилата не се премества по пода и това е характерно за свободната стрелба.
Тук също постигна много добър резултат,като от дванайсет изстрела той вкара 10 и само 2 пропусна.Накрая завърши с Джъмп шотът ,който се прави "във въздуха.Със всяка минута той ставаше все по-уверен и това порличаваше на игрището под бурните аплодисменти на хората.Последната стрелба се оказа доста стабилна и резултатът беше 7/8 и това беше посрещнато със бурни оваций.

Треньорът гледаше смаяно момчето и накрая ръкопляскаше,като всички останали и дори се изправи.Никога не беше очаквал такъв талант.Той седна и прошепна на нас двамата с Нейтън:
-Независимо какво ще кажете той идва в отбора.
Човекът стана и тръгна към него.Стисна ръката му и каза:
-Добре дошъл в отбора ,синко!
Момчето очевидно много се зарадва и тръгна да направи място на следващия,докато хора от тълпата го прегръщаха и крещяха името му.
Пробите продължиха още известно време,но нямаше нищо друго,което да си струва гледането.Така мислех дори аз,която можеше да се каже,че не разбирам особено много от баскетбол.Майкъл беше единственото ново попълнение за сега.
Пробите свършиха и всички се разотидоха.

Имах час във фискултурния салон и се запътих натам щом чух първия звънец.
Всички покрай мен вместо да спортуват или вършат някаква работа само клюкарстваха. На където и да се обърнеш, само чуваш коментари за пробите за допълненията в баскетболния отбор, които се бяха състояли преди около половин час. Седнах на скамейката, подпрях главата си с ръце и зачаках този ад да свърши. До мен седнаха две момичета и започнаха да кокетничат и да си говорят за станалото днес. Реших, че щом ще трябва да седя така цял час, няма какво да губя ако ги слушам какво говорят. Едната, стройна със дълга тъмно кафява коса и много грим по лицето започна да възниша по момче на име Майкъл. Указа се, че той е бил единстеното попълнение което са одобрили днес, а той се е справил чудесно. Името му ми беше познато и аз се сетих за вчерашния следобед в кафенето, когато той си уговори среща с Рейчъл в Трик. Другото момиче, по набито с къса пепелява коса, запърха с мигли и започна да си мисли какво би било, ако някой като Майкъл би бил с нея. Не можех да понеса повече, затова изключих всичко покрай мен и продължих да чакам края на часа.

Днес отново щеше да има проби за отбора. Както винаги аз и моята първа заместничка и най-добра приятелка - Пейтън щяхме да решаваме.
Влезнахме в салона.Там баскетболистите тъкмо приключваха тренировка,а на скаймеките чакаха момичетата за прослушването.
-Хей гадже.-прошепна гласът на Нейтън.
Обърнах се и го видях зад мен.Двамата с Лукас бяха тръгнали да излизат,но се спряха при нас за малко.Без никакъв друг отговор от моя страна просто го целунах.Когато целувката приключи той ме изгледа самодоволно,но аз трябваше да разваля всичко:
-Съжалявам,но сега нямаме време.Вече закъсняваме за прослушването.Има няколко свободни места в отбора.
Той сви рамене и каза небрежно:
-Тогава ще се видим после.
-До по-късно - присъедини се Лукас.
Двете с Пейтън заехме местата на масичката,на която стояхме попринцип и казах на първото момиче да си даде диска с музиката.Пуснахме я.
След пет измъчени минути тя спря ,а аз и Пейтън си разменихме разбиращи погледи.Тя определено не ставаше и нямхме време за губене с такива,като нея:
-Да не си объркала прослушването с това за най-леви крака?
-Брук,това беше гадно! - прошепна ми Пейтън така,че само аз да я чуя,но не й обърнах внимание.
-Мислиш ли,че си приета?! - попитах язвително,защото тя продължаваше да стои и да гледа.
Устните й се свиха злобно и си тръгна.Погледнах следващото име в дългия списък:
-Елена Мурати. - казах високо и ясно.
Напред пристъпи високо,тъмнокосо момиче.Личеше си,че и преди е била мажоретка по самоувереното й държание.
-Дай ми диска с музиката си.
Тя го подаде и аз пуснах песента.