TRIC - ТРИК

- В Трий Хил няма откачени убийци. Не е възможно да се случи нещо толкова интересно. - засмях се. Понякога и аз получавах главоболие, само че от адската скука, която ме обземаше. Взех чантата си и си облякох якето. - Добре. Да вървим. Но първо ще минем през нас, за да си взема банския. - Дръпнах го за ръката и излязохме от бара.

П.П. Пиши направо у вас, ако искаш.

Поредния работен ден започваше и аз точно навреме влязох в Трик. Заведението отново беше пълно, затова малко трудно стигнах до бара, но успях. Заех се за работа веднага, защото време за губене нямаше.
Видях много познати, но и непознати лица в залата и след поредния клиент се строполих на един от столовете зад бара. Бях се вглабила в мислите си, когато някакъв мъж седна отпред и се заоглежда може би за някой да го обслужи. Въздъхнах и се изправих от мястото си. Човекът пред мен имаше ледено изражение, но беше много красив.
- Какво да е? - попитах щом се приближих. Той ме огледа отдолу до горе и с усмивка каза:
- Едно уиски. И по бързо. - обърнах се към шишетата и извъртях очи. Ама че задник!

Влязох в заведението и се отправих точно към бара. Денят ми беше ужасен, сделката, която готвех от месеци беше на път да се разпадне, заради невежеството на онзи идиот Конър. Когато седнах, към мен се приближи барманката. Беше секси.
- Какво да е? - попита тя щом се приближих. Не искаше да знае какво искам, точно сега и тук с нея, затова отвърнах просто:
-Едно уиски. И по бързо. -постави питието ми пред мен, изглеждаше леко ядосана, едва сдържах усмивката си при това, фантазиите ми вече придобиха друг облик...-Знаеш ли, остави бутилката.

- Знаеш ли, остави бутилката. - каза мъжа пред мен. Признавам беше хубав, но не ми се искаше да си представям за какво си мисли. Бях уморена и не ми се занимаваше с такива като него. - Защо ме гледаш така? - моля?! Аз съм го била гледала? А той? Само ме зяпа. За бога, тук съм само барманка!
- Кой е казал, че те гледам? - той се усмихна с подла усмивка и отпи от чашата си за пореден път.

-Добре, както кажеш!-плъзнах погледът си още веднъж по тялото й, преди да се обърна към дансинга. Наистина беше много красива, но ако си мислеше, че щях да тичам след нея, както повечето хлапаци в града, ужасно грешеше. Отпих още една глъдка от парещата течност, която свободно се разля в устата ми. Там, където исках барманката да вкара езика си. Познатата, приятна болка премина през гърлото ми. Оставих чашата на бара и се запътих към дансинга, където забелязах новата си жертва. Русата й коса беше вързана на конска опашка, полата й сигурно би могла да мине за колан. Да тази беше лесна.

Гледах го как танцува с онази и лицето ми се изкривяваше в грозни гримаси на отвращение. Този не беше тип който ще харесам и съм сигурна, че той е презадоволен да е с онази там горе. Продължих работата си, защото на мен ми плащаха да работя, а не да гледам разврат. Той се върна до бара, сипа си едно голямо и го изпи наекс, като погледна за миг към мен и се върна при русокосата му партньорка.

След още няколко танца, имах нужда да седна зад бара интереснота беше дали е заради глупоста на Пам...Пал..Пат или нещо подобно. Настаних се пред бара и казах на барманката, която изглеждаше леко разочарована, да донесе още една чаша за блонди. Тази явно беше пияна, колкото и тъпа. Всяка дума излязала от устата й беше пълна глупост, но честно казано внианието ми беше привлечено от момичето зад бара. Наблюдавах я как работи, когато усетих усните на блонди на вратът ми и се казваха нагоре към устните. Ръката й нежно докосваше копчетата на ризата ми, спускайки се надолу и надолу и надолу...

Не обръщах внимание да двойката която не се въздържаше от нищо. Момичето се натискаше на онзи, а той просто седеше и пиеше още и още... Имаше прекалено много хора и прекалено много работа за да се занимавам с тях. Към мен се приближи един от честите клиенти който ми беше много симпатичен.
- Хей, Даниел! - погледнах го и се усмихнах. - Обикновенното? - той кимна и аз му сипах една бира. Усетих размърдване от другия край на бара и след като се огледах разбрах, че беше онзи с русокосата. Той се приближи до нас и с ядно изражение.

Тази продължаваше да спуска ръката си към колана ми. Тогава забелязах, че към бара се преближи някакво момче, говореше с барманката. Не знам какво се случи в този момент, но това което изпитах не беше никак безобидно. Не знайно защо ми се прииска да извия врата на хлапака. Хванах ръката на пачаврата, която вече се беще настанила в скута ми, по-грубо от необходимото. Когато телефона ми извибрира. Каква изненада, беше Конър! Задърпах онази към русокоска зад бара и я поставих да един от столовете.-Сметката!-извиках към нея.-Погледнах към табелката с името й. Усмихвайки се.-Е, Нел..Нел Хаталуей беше ми приятно. Подадох двете банкноти, точно пред лицето й, намигнах леко и прошепнах:Задръж рестото. А също ще съм ти благодарен да се погрижеш за тази.-казах и посочих блонди. След това се обърнах и излязох от дискотеката, за да отида на срещата с Конър. Колкото и да не исках да тръгвам, трябваше да видя какво е свършил.

Не можех да повярвам какво направи онзи! Подаде ми двете банкноти все едно бях накаква уличница.... беше оставил и голям бакшиш. Даниел седеше на мястото си и гледаше в мен с интерес за това което стана. Аз го погледнах и повдигнах рамене. След това се обърнах към развратницата която изглеждаше мъртво пияна и се отправих към нея.
- Ще ти извикам такси, а ти само ще му кажеш къде живееш. Става ли? - тя кимна и аз продължих със задълженията си.
Щом свърши смяната ми, взех якето си и се отправих към изхода, а после направо към дома си.

Отново бях на смяна. Пак бях на работа. Веднага щом отидох се заех със задълженията си, за да може колегата ми да си тръгне. Докато обслужвах хората, някои с усмивки на лица, други намръщени, не мислех много за Кристиан. Днес заведението беше необичайно пълно, затова имах много работа за вършене. По някое време чух силно потропване по бара, обърнах се и видях човека който най-малко очаквах да видя отново.

-Нещо силно.-казах към барманката така все едно не я познавах. Изглеждаше някак наранена, но тя сама избра. Не е редно сега да се прави на невинна жертва.
-Разбира се.-отговори машинално и се усмихна, но тази усмивка не беше истинска, не беше онази, която харесвах. След малко се върна и постави нещо пред мен. Гледаше ме в продължение на няколко минути, искаше да ми каже нещо, но не смееше.
-Какво?!-попитах, когато не издържах на погледа й.

Поклатих глава, обърнах се и продължих с работата си.
Видях много познати хора, но с всички бях на здравей, как си? и това е. Все пак бях на работното си място. През следващия половин час, не погледнах и веднъж към Кристиан. Не беше редно и по държанието му разбирах, че не съм желана. Той не искаше да разговаря с мен вече. Може би аз бях виновна, но какво друго можех да направя? Оттърсих се от тези мисли и продължих да правя това което харесвам и за което ми плащат. Да работа тук.

Отпивах от течноста малко, по-малко. Чаках Конър да се появи. Надявах се да не е толкова глупав и да го направи. Станалото вчера още се въртеше в главата ми. Не, не това с Нел. Чудех се защо Конър би желал да ме нарани. Не искаше да ме убие, но тогава какво е целял?! В момента се държах, като последния идиот. Извиках го тук, но от историята с барманката не ми остана време да проуча нещата. Поръчах си още едно.

Той поръча още едно. Само да знаеше колко е силно това което пие, нямаше да го гълта като сода. Щом занесох поредната чаша той ме погледна с презрение. Все едно аз бях виновна за нещо станало с него. От това ме заболя, но не исках да го показвам. След около един час, до него се приближи един мъж, горе долу на неговите години. Седна и ме извика. На лицето му имаше мазна усмивка която ме накара да потрепера и си поръча една бира. Огледа ме както Кристиан когато ме видя за първи път и първата ми мисъл при това беше "Мъже! Всички са еднакви!"
Те говориха известно време и тогава чух непознатия да вика към мен:
- Хей ти русокосата сладурана! Донеси ми още една бира! - бях изумена!

Конър си поръча още една бира. Мисля, че бях готов да го убия заради начина по който се обърна към нея. Погледнах го на кръв, а той просто вдигна ръмене и се усмихна идиотски. Нел постави бирата прид него, когато той хвана ръката й. Започна да задава неодобни въпроси на момичето, към което вече бях силно привързан макар и да не го показвах. Музиката беше силна, а всеки зает от заниманията си. Никой не обръщаше внимание на това, което ставаше. Хванах го за яката и го отблъснах назад. Юмрукът ми се заби в лицето му. Обърнах се към Нел, която стоеше и гледаше, като ударена.
-Ето, има и по-лоши от мен.-платих сметката и излязох набързо