Пейките на игрището

След пристигането си във Уан Три Хийл и покрай цялото преместване на багажа им,Майкъл най-сетне успя да намери време и за себе си и реши да обиколи това малко прекрасно градче.Заедно със семействоот си,щееш да остане поне за няколко години тук,така че нямаше да е зле да се запозане със обстановкта и защо не със местното население.
Набързо се облече,предупреди майка си,че ще закъснее за вечеря и се отпарви към игрището до реката,където би трябвало да играят момчетата от училището.Горе-долу разсотянието,окето измина не беше малко,но пък беше доста бърз и след половин час се настани на пейките на гирището и оттма започна да наблюдава тернировъчните мачове.Във момента играеха два отбора,чийто капитани Нейтън Скот и Лукас Скот демонстрираха чудесна игра и направиха няколко фанатастични разигравания.Беше чул за тях,но искаше наживо да ги види и ето,каква прекрасна възможност се откри пред него.

Решихме,че няма по-подходящо място от игрището при реката.Там със сигурност щяхме да срещнем някой и нямаше да сме само двете,но какво пък.Огледах се напред.Момчетата от училище играеха,а някой непознат стоеше на пейката,Хвърлих поглед на Пейтън и тя почти мигновен разбра какво си мисля:
-Знам какво си мислиш,трябва ли?
На лицето ми се появи усмивка и развеселно казах:
-О,я стига какво толкова.Личи си,че е ученик и ще е нов.Пък и не може един баскетболен мач,било то и тренировка да мине без мажоретки.
Хванах я под ръка и я завлачих натам.След малко усетих,че спря да се съпротивлява и прошепна в ухото ми:
-Добре печелиш.И без това скоро не съм се запознавала с никой.
Ухилих се отново и гордо обявих:
-Това е моето момиче.
Забавихме леко крачка.Заобиколихме,за да не пречим на играта и седнахме на пейката.За моя изненада Пейтън се обади първа:
-Здравей.
Погледите и на двете ни паднаха върху момчето.

Докато съсредоточено гледаше мача на момчета,Майкъл усети как съвсем незабелязано сякаш от нищото се приближаваха две наистина прекрасни момичета,който явно видели,че има нов човек градът и искат да се запознаят.Мачът беше стархотен и не искаше да изпуска нищо от него,но когато двете непознати почти дойдоха до него,той не се сдържа и се обърна,за да ги види.
"Уау,какви красавици са тези"-усмихна се той и вече вниманието му беше изцяло погълнато от тях.По принцип не си падаше сваляч и нещо такова,но пък защо не да се позабавлявам малко.Русото момиче изглеждаше доста притеснена,за разлика от брюнетката,която беше доста по-наперене и самонадеяна във държанието си.
След малко русият англе проговори:
-Здравей!-гласът й беше толкова плах,че едва успя да я чуе.
Майкъл се засмяна на притеснението й и добрудушна усмивка се плъзна по лицето му:
-Здравейте,момичета-обърна се към двете,за да са във по-добъркадър и да ги прецени по-добре.Казвам се Майкъл Даун и отсокро пристигнах във градчето.Нов съм тук и навярно ще имам нужда някой да ми помогне-подхвърли нехайно той и за момент хвърли закачилви поглед към другото момиче.

-Ние сме насреща.Аз съм Брук Дейвис,а това е Пейтън Сойър-веднага си предложи услугите приятелката ми,като забелязах нещо закачливо в погледа й.
Огледах го.Не изглеждаше да е на повече от 15-16 и имаше хубави черти.Очевдино баскетбола го влечешеш пък и отбора имаше нужда от нови попълнения въпреки нелошата си форма.След малко мача свърши и момчетата се разотиваха.Само Нейтън и Лукас се спряха при нас:
-Добри бяхте.-казах ведро,а след това допълних.-Това е Майкъл,нов е.
-Лукас Скот.
-Нейтън Скот.
Здрависаха се,но братята,казаха,че отиват някъде с отбора и изчезнаха.Почти нищо не беше останало от първоначалната ми нерешителнос,затова се обърнах към момчето:
-Ако искаш можем да пообиколим града?
Брук кимна и зачакхме да видим той какво ще реши.

Това беше чудесна идея,като се имаше предвид,че няма и ден откакто е тук и още не познава местните забележителности.Въпреки,че само за кратко се срещна със Лукас и Нейтън,те му направиха силно впечатление,че освен добри момчета и са страхотни баскетболисти.Него също го влечеше баскетбола,но за разлика от дургите момчета,той имаше и други цели,така че нямаше да се задовли само със тази.Много бързо му допаднаха двете момичета и въпреки,че бяха толкова различни и противоположни,беше доволен,че си намери приятели във градчето.Обмисли предложението на Пейтън и след малко каза:
-Идеята ти е страхотна,само че аз съм нов и не съм запознат със обсатновката наоколо-каза Майкъл и пак видя този поглед ан Брук,която го оглеждаше,без да скрива явният интерес към него.Ако нямате нищо портив,ще ми покажете ли най-хубавите места наоколо?-леко притеснен отвръна Макъл,който поначало считаше,че когато едно момче моли момиче това е откроевнна слабост.